„Просто фигуративната линия не ми е достатъчна, както не ми е достатъчна и абстрактната, затова понякога ги смесвам или ги движа паралелно.“

След 1990 г. се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м мозайки (1988 г.) и театрална завеса в Дома на културата в Севлиево. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в София. Създател е на сценографията и костюмите за цикъла на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ за Софийската опера. Продукцията в момента гастролира в Германия и критиката там я определя като „сензационна“ и „най-красивият Пръстен на Вагнер“. В последните години твори и живее между ателието си в Париж и Бялото училище в село Стоките, България.