Рисунки Без Невинност 4

Интересно е, че 90-те, заедно с мутробарока и попфолка, успяват да генерират и првото адекватно на световните процеси наше изкуство. Сьщевременно художествената общност се разцепва на две части, като съвременно ориентираният фланг сякаш отстьпва живописта. Така Занков се оказва един от малкото, които изнасят актуално съдьржание на платно. И става разпознаваем и за широката аудитория, дозирайки ловко нивата на искреност и провокация. Тук представяме серията рисунки „Без невинност" - творби от същия период, които разкриват сьщата смела деконструкция на естетическите норми.

Натрапчив елемент в серията „Без невинност", както и в други работи на Занков от този период, е деформацията на художественото разбиране на идеята за „красивото". То се приравнява с „привлекателното", основано на желанията за потребление - на стоки или тела. Това е „естетика на разочарованието", както я описва Филип Зидаров. Занков директно черпи вдьхновение от рекламите и модните списания, като използва техните клишета, за да коментира епохата.

Ако епохата на социализма е цензурирала еротиката в изкуството, високото изкуство през 90-те години се надсмива над сантименталното, идеализираното и всички видими белези на стария занаят. По образование скулптор, Занков успява да избяга от тежестта на академичната живопис, придавайки на образите своя характерен провокативен почерк. През 1995 г. Борис Данаилов пише, че Занков е „далеч от изискванията на нормативната естетика, която все още тегне над българското изкуство. Без изобразяване на размахани юмруци и нискочели „гробокопачи", без доскоро задължителните позовавания на съмнителни героични

традиции, Венцислав Занков е твърде актуален..... Наистина, през 1995 г. изглежда, че демокрацията е тук и преходь уж вече тече, но промяната засяга само повьрхността - снимката източник от пропагандна е станала рекламна.