Павлин Радевски
Противоречие на идеята за запазване и тази за загубване. Художникът, своеобразен агент на хаоса, произвежда копия, но вместо да се стреми към обхващането на възможно най-много запис, той предизвиква разруха. В края на този симулативен и преднамерен процес, формата изчезва, а зрителят се озовава в пространство на бялата светлина – информационен тотал.
Темата за специфичния живот на формите отдавна е централен за творчеството на Павлин Радевски. Тежките пластични обеми от чугун той потапя в прозрачна смола, в която те потъват в олекотена безтегловност.
Играта със светилната и различни нюанси в цвета на материала допълнително лишават обемите от тяхната физическа тежест и материалност.
